Личният контакт и обучението по кинезио тейпинг се осъществиха директно с Dr Kenso Kase по време на Световния конгрес на World Confederation of Physiotherapy в Барцелона 2003 г. Той е японски хиропрактик и е създател на Kinesio Tape (Kinesiology Tape) през 1979 г. Кинезиологичният тейп е направен от много тънък 100% високо качество памук, който се разтяга 120–140% от първоначалната му дължина, имитирайки флексибилността на човешката кожа и мускули. Кинезио тейпингът първоначално е разработен за третиране на спортни травми и постепенно се прилага и при други увреди. На Олимпийските игри през 2008 г. е организирана дарителска кампания за използването на кинезио тейпинг при елитни спортисти.
Целта на настоящата статия е да се проследят същността и някои от възможностите за приложение на нервно-мускулния тейпинг /кинезио тейпинга.
МЕТОДИ
Според Dr Kenso Kase приложението на Kinesio Tape е с 4 основни функции:
1. Поддържане и подпомагане функцията на мускулатурата, като при апликация е възможно да се осъществи 30-40% теглеща сила върху кожата и мускулите:
- Подобрява котрактилните способности на мускулатурата, дори при травми или слабост.
- Редуцира болката и умората.
- Предпазва мускулатурата от крампи при екстензия и при контракция.
2. Редуциране на затрудненото движение на течностите в тялото подобрява се кръвната и лимфната циркулация, намаляване на възпалението и прекомерното натрупване на химикали в тъканите.
3. Тригерна ендогенозна аналгетична система – самопораждаща се в тялото система за облекчаване на болката. Следователно кинезио тейпингът трябва да подпомага собствените оздравителни механизми на тялото, което е централен фокус на хиропрактик медицината.
4. Коригиране на ставни проблеми – целта е подобряване обема на движение чрез регулиране на неправилното линиране вследствие мускулни дисфункции. При корекционна апликация е възможно да се осъществи 50 -70 85% теглеща сила.
Първоначалният замисъл за създаването на кинезиологичния тейп и най-честото му приложение и изследване през годините е относно профилактиката на травмите. Това се потвърждава и от една от последните статии на Williams S. et al. през 2012 г., които са си поставили за цел да проследят 97 статии. От тях само 10 са с конкретни данни от мускулно-скелетно изследване и използването на контролна група. Всички публикации съобщават за положителни промени в клиничните симптоми, но само 2 проучвания са свързани със спортни травми shoulder impingement. Всъщност според авторите едно от изследванията е с приложение на еластичния тейп при спортисти с травми. Голяма част от проучванията са при здрави лица с повлияване на мускулно-скелетната система чрез кинезио тейпинг и заключение, че може да доведе до превенция на травмите. Относно облекчаването на болката няма клинично доказани резултати. Има протоворечиви изследвания за повлияване обема на движение. Съобщено е за благотворно въздействие на проприоцепцията относно горен крайник, но не и за глезенна става. Седем статии са с положителни резултати за
силата на m. quadriceps femoris и ишиокрурална мускулатура, както и за силата на хвата. Направени са заключения за същественото влияние на кинезио тейпинга върху активността на мускулатурата, без да са ясни конкретните промени и затова са малко доказателствата за ролята му относно профилактиката на травмите. Въпреки това авторите установяват за по-изразено въздействието му относно мускулатурата, обема на движение и проприоцепцията в сравнение с другите видове тейп.
Относно приложението в спорта има публикация за повлияването на еластичния тейпинг върху кинематиката и мускулатурата на скапулата при 17 аматьори бейзболисти с Shoulder impingement syndrome (Hsu Yin-Hsin et al.). Тейпингът е приложен в областта на m. trapezius. Направени са 3-измерни измервания на движенията на скапулата и електромиография (ЕМГ) на pars descendes et pars ascendes m. trapezius et m. serratus anterior по време на елевация на горния крайник. Като силата на m. trapezius е тестувана преди и след всяка апликация. Резултатите от вариационния анализ (ANOVA) показват статистически увеличен наклон на скапулата назад при 30° и 60° абдукция в раменна става. Измерена е и увеличена активност на pars ascendes m. trapezius в низходящата фаза на движение 60°-30° в сравнение с плацебо тейпинга. Заключението е, че еластичният тейпинг води до положителни промени в движението на скапулата и активността на мускулатурата и може да се прилага за овладяване на проблеми, свързани с Shoulder impingement syndrome.
Съществуват изследвания и на българския автор Л. Саздова (2013 г.) относно приложението на кинезио тейпинг в комплексното възстановяване след луксация на раменната става. Друга публикация на M. Thelen et al. е насочена за овладяване на болката в раменна става чрез кинезио тейпинг.
През последните години се появиха и практически приложения на кинезиологичния тейпинг за повлияване на респираторната мускулатура фиг. 1, при периферни нервни и други мекотъканни увреди (например: Ахилесовото сухожилие, връзковия апарат на колянна и глезенна стави и др. – фиг. 2 и 3).
фиг. 1
фиг. 2
фиг. 3
За ефекта на атлетик и кинезио тейпинга при баскетболисти с хронични инверзионни увреди в глезенна става има разработка от S. Bicici et al. В тази насока интерес представлява и статията на българския автор М. Еремиев (2012) за кинезио-тейпинг лечението на сухожилните и лигаментарните увреди в областта на глезенна става. С широко приложение са и различните корекционни апликации.
Овладяването на болката е предмет на изследването на M. Callaghan, J. Selfe през 2012 г., които проследяват приложението на тейпинг за пателата при Patellofemoral pain syndrome при възрастни. Авторите уточняват, че при тази нозология е налице постепенно начало за болката, която не се асоциира с други забо-лявания или травми на коляното. Според тях практически често се третира преднопателарната болка чрез кинезитерапия, като едно от средствата е пателарният тейпинг. Прегледани са всички статии до август 2012 г., в които има данни за повлияването на болката и обема на движение, като се изключват съобщенията с тестуване само на непосредствения ефект от тейпинга. Проследени са средно около 200 лица с диагноза Patellofemoral pain syndrome, като е обособена и контролна група. Прилаган е кинезио тейпинг и упражнения, но с различна интензивност и продължителност – от 1 седмица до 3 месеца. Метаанализът на Визуално-аналоговата скала (ВАС) на болката не показва статистически значими разлики между групите с тейпинг и контролните, които са третирани само с кинезитерапия. Относно функцията на коляното и дейностите от ежедневието са получени противоречиви резултати, но голяма част от пациентите съобщават за положително повлияване.
Съществува и наше изследване за приложението на нервномускулния тейпинг при болки и дисбаланс в цервико-торакалната област [2]. Вследствие използваните функционални тестове и миотонометрия при изолирано приложение на еластичния тейп се отчетоха подобряване на тонуса на pars ascendens средно с 12, 7 МТЕ и намаляване на скъсяването при pars descendens m. trapezius с 1,5 cm и m. levator scapulae с 1,3 cm.
ДИСКУСИЯ
Проучването на достъпната литература показва нарастване на интереса и разширяване приложението на кинезиологичния тейп особено в областта на ортопедията и травматологията. Прави впечатление използването на различни термини като: кинезио тейпинг, кинезиологичен тейп, нервно-мускулен тейпинг и еластичен тейп. Обединяващите елементи са използването на еластичната памучна лента, която трябва да отговаря на определени характеристики и техниките за апликации. Друг съществен момент е търсенето на все повече методи за конкре-тизиране и доказване на неговото въздействие. Разбира се, това е в основата при използването на всяко терапевтично средство, но в повечето случаи е необходимо приложението на кинезио тейпинга в комплексното лечение. Трябва да се отбележи, че почти всички автори са публикували подобряване на субективните оплаквания, на обема на движение и на функцията на мускулатурата. Това доказва, че нервно-мускулният тейпинг има своето място в кинезитерапията и е важно да се провеждат изследвания за въздействието му при различни нозологии.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Аспектите за приложение на нервно-мускулния тейпинг/кинезио тейпинга са както в клиничната практика и в областта на спорта, така и за профилактика при здрави хора. За ефикасното въздействие на еластичния тейп са необходими прецизни клинична и функционална диагностика и правилно подбрана и изпълнена техника на апликация.
Доц. Румяна Ташева, доктор
сп. Медицина и спорт, бр. 3-4/2013
