Климатопрофилактика и климатолечение на артериалната хипертония

Според данни на Националния статистически институт през 2009 г. главна причина за смъртност сред българското население са болестите на сърдечносъдовата система (71 306 случая – 34 987 мъже и 36 319 жени). Артериалната хипертония заема водещо място сред рисковите фактори за болестност и смъртност от сърдечносъдови заболявания. Тя е причина за преждевременна смърт на 7,1 млн. души годишно. Това определя артериалната хипертония не само като здравен проблем на отделния пациент, но и като проблем със съществена икономическа значимост. Около 44% от европейците на възраст между 35 и 74 години страдат от артериална хипертония. По последни данни на няколко проучвания в България артериалната хипертония във възрастовата група над 45 г. Се среща при над 50% от населението. Всички тези факти ни насочват към използване на природните климатични фактори за профилактика и лечение на това социално значимо заболяване.

Въздействието на климатопрофилактиката и климатолечението е насочено към:

  1. Подобряване на функционалното състояние на централната нервна система, на вегетативната и хуморалната регулация на дейността на сърдечносъдовата система, на процесите на саморегулация в системата на кръвообръщението, водещи до промени в хемодинамичната структура и до намаляване на артериалното налягане.
  2. Подобряване на хемодинамиката, намаляване на хиперфункцията на миокарда и повишаване на неговата съпротивителна способност.
  3. Коригиране на нарушените обменни процеси в организма.
  4. Подобряване на адаптационните възможности на организма към разнообразни климатични въздействия, намаляване и коригиране на някои рискови фактори.

Всички тези въздействия могат да се реализират при морското и планинското (средно висока планина 1200–1800) климатолечение и климатопрофилактика. Климатичният фон на море през удължения летен сезон, април-ноември, и на средно висока планина, целогодищно, позволява да се провеждат различни форми на двигателна активност, аеротерапия, хелиотерапия при най-благоприятни термометеорологични условия на приятно топло, комфорт, и хладно, подкомфорт.

АЕРОТЕРАПИЯ

Аеротерапията се назначава под формата на сън на открито – дневен, нощен, в стая с широко отворени прозорци, на веранди, на морския бряг и под формата на въздушни бани при комфортни и подкомфортни термометеорологични условия, ежедневно с продължителност 2 -3 часа. При провеждане на аеротерапия при нашите климатични условия на море бризово време, и на средно висока планина не съществува опасност от получаване на прегряване.

ХЕЛИОТЕРАПИЯ

Болните с артериална хипертония могат да провеждат хелиотерапия, слънчеви бани в суберитемни дози, без зачервяване на кожата. През първите 4–6 дни облъчванията трябва да бъдат внимателни и съобразени с индивидуалния тип кожа, за да се избегне появата на еритем. След получаване на пигментация при подкомфортни термометеорогични условия слънчевите бани могат да бъдат с продължителност до 2 часа, като се избягва времето между 11 и 16 часа. Общо за 20–25 -дневен курс лечение се назначават 13-18 слънчеви процедури. Установено е, че при еднократна слънчева експозиция, проведена при прохладни термометеорологични условия, настъпва намаление на систолното и диастолното артериално налягане при хипертонично болните, забавяне на пулса, намаление на минутния обем на сърцето и кислородната консумация се увеличава. При същата по продължителност експозиция, но проведена в условия надкомфорт топло, артериалното налягане се повишава, пулсът и минутният обем на сърцето се увеличават. Болните с артериална хипертония не понасят прегряване под каквато и да било форма. Освен неблагоприятните въздействия върху хемодинамиката, прегряването предизвиква намалена физическа и умствена работоспособност с влошаване на показателите на висшата нервна дейност. Необходимо е да се избягват и охлаждащите термометеорологични условия, тъй като се увеличава периферното съдово съпротивление, настъпва повишение на артериалното налягане и рефлекторно свиване на коронарните съдове.

Къпанията в морето са ефективен метод за лечение на болни с артериална хипертония I и II стадий. Провеждат се два пъти дневно, с продължителност 3–5 минути, при температура на морската вода над 20° С и при вълнения на морето до 2 -3 бала. При температура на морската вода над 23° С продължителността на къпанията в морето се увеличава на 10–15 минути. Морските къпания се провеждат ежедневно, тогава, когато термометеорологичните условия са подходящи за това.

КИНЕЗИТЕРАПИЯ

Физическата активност на открито под формата на общоукрепваща физкултура, утринна хигиенна гимнастика, теренно ходене, различни видове спорт без състезателен характер колоездене, волейбол , баскетбол , художествена гимнастика, каланетика, плуване, каране на ски, водно колело и др., намира широко приложение в кинезитерапията. Двигателната активност включва комплекси с различна продължителност в зависимост от стадия на артериалната хипертония. Най-благоприятни за провеждането са комфортните и подкомфортните термометеорологични условия. Препоръчват се леки до средно тежки натоварвания. При артериална хипертония II стадий, коронарни смущения, нарушения в реполаризацията се налага предварително велоергометрично тестуване за преценка на капацитета на болните за физическо натоварване. Установена е повишена екскреция в урината на метаболитите на адреналина и норадреналина и едновременно намаление на артериалното налягане при ежедневно провеждане на кинезитерапия и слънчево-въздушни процедури  на 1870 м надморска височина при хипертонично болни, И. Ангелов, 2004.

Счита се, че при тези условия вероятно настъпва усилено разграждане на натрупаните в тъканите и органите катехоламини и последните не могат да проявят своя биологичен ефект върху съдовата система. Прохладните слънчево–въздушни процедури и физическата активност увеличават мастната мобилизация при болните с артериална хипертония. В условията на морски и среднопланински курорти при комплексно използване на факторите физическа активност, редуциращи диети и слънчево-въздушни процедури в зона подкомфорт се получава значимо подобрение на мастната обмяна при хипертонично болни, И. Ангелов, 2006 г. Установено е, че една и съща физическа активност, проведена в подкомфортни и надкомфортни термометеорологични условия с хипертоници, тя се изпълнява по-икономично в зона подкомфорт. Под влияние на физическата активност се намалява катехоламиновата концентрация в миокарда, подобрява се актиномиозинната АТФ активност, подобряване на сърдечния контрактилитет, забавя се пулсовата честота, понижава се количеството на пре-бета полипротеините и триглицеридите и се повишава фибринолитичната активност на кръвта. При изпълнение на кинезитерапията трябва да се избягват силовите упражнения и упражненията с напъване и задържане на дишането. Изометричните упражнения се прилагат внимателно при ар териална хипертония I стадий и съвсем ограничено във II стадий на заболяването. Не се включват натоварвания, свързани с резки движения и навеждане на главата надолу. Предпочитат се маховите упражнения, изпълнявани с пълна амплитуда със спокойно и бавно темпо при пълно отпускане на мускулатурата. Желателно е процедурите да са групови, на двойки с уреди и на уреди, например на гимнастическа стена. Да не се включват сложни координационни и асиметрични упражнения, тъй като водят до напрягане на нервната система. Необходимо е периодично да се измерват пулсът и артериалното налягане преди процедурата, при върховото натоварване, както и след нея. Добра представа за натоварването на сърцето дава т. нар. двойно произведение, сърдечна честота х систолно артериално налягане. Целта е оптимално повишаване на емоционалния тонус, без да се стига до възбуда. Докато при I стадий на артериалната хипертония физическите упражнения се правят от найразлични изходни положения, то при II стадий кинезитерапията се изпълнява предимно от седнало, полуседнало и легнало положение.

Релаксиращите упражнения заемат централно място при всички стадии на заболяването. Необходимо е упражненията за отпускане на мускулатурата системно да се сменят и да се редуват с мускулни съкращения. Дихателните упражнения са главно средство за релаксация. Могат да се прилагат и самостоятелно.

Теренното ходене е предпочитано профилактично и лечебно средство при болните с артериална хипертония. Прилага се дозирано по теренни пътеки с определени наклони и свободни разходки. Обръща се внимание на интензитета, продължителността на натоварването и метеорологичните условия, при които то се извършва.

Масажът на главата, врата, гърба и крайниците, главно сегментарният под формата на масажна яка – с бавно поглаждане и разтриване, стабилна и лабилна вибрация е неделима част от кинезитерапевтичната програма.

ДИЕТОЛЕЧЕНИЕ

Храненето на болните с артериална хипертония в условията на климатичния курорт се подчинява на два основни принципа:

  • намаляване на калоража с ограничение на мазнините и въглехидратите;
  • ограничение на солта.

При наднормено тегло и провеждане на активни двигателни програми се препоръчва общ дневен калораж от 1600–1800 kcal. Редуциране на калоража под 1500 kcal се понася трудно при изпълнение на двигателни програми в условията на климатичен курорт.

Медикаментозното лечение се прилага в същите дози както преди климатолечението. При добър ефект със запазване на лечебния резултат може да се прави корекция на дозите на 7-10 дни.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Препоръчва се продължителността на лечението да е 20-25 дни, въпреки че при настоящите условия в България това е трудно постижимо. Показани за климатолечение са болни с артериална хипертония I и II стадий и при липса на хипертонични кризи. Болни с артериална хипертония и прекаран инфаркт на миокарда също са подходящи за климатолечение, но едва 5-6 месеца след началото на острия стадий, и то при неусложнени форми. Противопоказанията се отнасят за болни с чести стенокардни пристъпи, артериална хипертония III стадий, сърдечна недостатъчност, тежки ритъмни и проводни нарушения, прекаран инсулт и усложнен инфаркт на миокарда. По време на климатотерапията болните привикват към нов начин на живот, с нов стереотип на двигателна активност при най-благоприятни климатични условия. Този режим трябва да се спазва и в домашни условия след завършване на лечебния курс и да стане стил на живот. Най-добри резултати се получават, когато лечението се провежда в профилирани рехабилитационни болници и центрове под медицински контрол и стриктно спазване на климатотерапевтичната програма от страна на болните.

Доц. д-р Румяна Бахчеванджиева, дм

сп. Медицина и спорт, 2/2011

Може би ще искате да узнаете повече и за ...