Остеоартроза – същност и курортно лечение

Остеоартрозата /ОА/ е дегенеративно ставно заболяване, което се предизвиква от структурни нарушения на ставния хрущял с последващо разрастване на костна тъкан /остеофити, субхондрална остеосклероза/. Заболяването води до хронична инвалидизация, поради което икономическите разходи на тези пациенти са големи. Появява се във втората половина на живота. Над 80% от хората над 60 години и значителен брой спортисти в млада възраст имат рентгенови данни за ОА на различни стави – коленни, тазобедрени, на гръбначния стълб и ръцете, а 20% от тях са с изразена болка и ограничение на ставните движения /Зл. Коларов, 2010/. Механичното натоварване на ставите, както и физическите натоварвания при спортисти и при професии на тежкия физически труд /носачи, миньори, т.н./ водят до ранно разрушаване на ставния хрущял. Наднорменото тегло и затлъстяването причиняват голямо натоварване на носещите стави /коленни, тазобедрени, лумбо-сакрален дял на гръбначния стълб, глезенни, стави на стъпалата/. Установено е, че естрогенните хормони имат протективно действие върху ставния хрущял, а липсата им улеснява увреждането му, поради което честотата на ОА е по-голяма при жени след менопауза. Болестите на щитовидната жлеза и възпалителните ставни заболявания /ревматоиден артрит, псориатричен артрит, хронични реактивни артрити и др./ водят до увреждане на ставния хрущял, поради което тези болни развиват и ОА. Някои медикаменти, напр. кортизоновите препарати увреждат ставния хрущял. Клинически заболяването се изявява с болка в увредената става, която се засилва при физическо натоварване и намалява при покой. Налице е и скованост сутрин след събуждане и след периоди на обездвижване.
Ставната болка е метеоротропна – тя се засилва при промяна на времето. Може да се появи и спазъм на мускулатурата около засегнатата става. Във фазата на активиране на заболяването се явява оток на ставата, който се съпровожда от болка, затопляне и силно ограничени движения в засегнатата става. От спондилартроза страдат около 60% от болните, гонартрозата засяга около 40%, а коксартрозата – 10% от пациентите. ОА е една от водещите причини за инвалидизация на възрастните и на лицата, занимаващи се активно със спорт, поради което се определя като сериозно социално-значимо заболяване.

ДИАГНОЗА НА ОА

Рентгеновото изследване определя рентгеновия стадий на болестта. Основните рентгенологични белези са: стеснение на ставната междина, склероза в субхондралната кост, остеофити – засилено костно разрастване в областта на ставните ръбове, образуване на кисти в подлежащата кост. При напреднали стадии на болестния процес може да се установят деформации, сублуксации или свободни тела в ставите /ставни мишки/, както и пълно заличаване на ставната междина.
Ставната ехография /артросонографията/ е модерен диагностичен метод, който установява наличието на вътреставен и околоставен оток, оценява синовията, както и наличието, големината и активността на остеофитите. Дава възможност за откриване на дискретни количестна оток в ставата, сухожилните влагалища и бурсите, както и преценка на лигаменти и инсерции.
Параклиниката при ОА обикновено е в норма. В стадия на активиране на ОА може да се установи ускорена РУЕ до 35-40 мм. Съществуват и маркери за ранно откриване на костно-ставната деструкция, но у нас те се прилагат ограничено.

КУРОРТНОТО ЛЕЧЕНИЕ НА ОА ИЗИСКВА

1. Точна диагноза и анализ на клиничните прояви на болестта – болка, скованост, ограничения, функционален капацитет на ставата и на болния.
2. Определяне на локализацията, стадия и типа на протичане на болестта.
3. Изясняване наличието на реактивен синовит, който е противопоказание за провеждане на курортно лечение.
4. Индивидуален, диференциран и комплексен подход спрямо конкретния пациент.
5. Съобразяване с придружаващите заболявания /сърдечносъдови, неврологични, обменно-ендокринни и др./.
Цели на курортното лечение на ОА
1. Облекчаване на болката и сковаността чрез подобряване на кръвооросяването и трофиката на ставата.
2. Подобряване функцията на засегнатата става, респективно на качеството на живот на болните.
3. Профилактика или забавяне на деструкцията на ставния хрущял чрез коригиране на рисковите фактори /физическо натоварване, наднормено тегло, ставни деформитети/.

ЛЕЧЕНИЕ НА ОА С МИНЕРАЛНИ ВОДИ

Слабо минерализирани минерални води.
Те се прилагат широко чрез външно балнеолечение, при което основна роля има температурният им фактор със своето трофично и физикотермично релаксиращо действие. Съдържащият се често в тях флуор оказва специфичен ефект на костния обмен, като ги прави подходящи за питейно лечение при наличие на остеопороза /флуор от 1,5 до 8 mg/l/. Слабо минерализираните минерални води могат да се прилагат под формата на вани, басейни, душове, подводен душов масаж, джакузи. Най-широко се използват минерални вани с температура 37 – 38° С, с продължителност 6-15 мин., 10-12 процедури на лечебен курс. Питейните дозировки са по 20 ml/kg телесна маса, разпределени на 6 приема дневно, лечебен курс 15-20 дни.
Балнеологични курорти, профилирани за лечение на ОА, са: Велинград, Баня, Панагюрско, Баня, Карловско, Старозагорски минерални бани, Бургаски минерални бани, Хасковски минерални бани, Девин и др.

РАДОНОВИ МИНЕРАЛНИ ВОДИ

Оказват изразен специфичен ефект, изразящ се в биостимулиращо и болкоуспокояващо действие, подобряват обменните и трофичните процеси на ставите. Радоновите вани с концентрация 1,5 kBq/l водят до понижаване на деструктивните явления в хрущялната тъкан и повишаване на неспецифичната резистентност на организма /В. Едрева и Д. Кръстева, 2000/. Ванното лечение се прилага с температура на водата 37 – 38° С, 5 – 15 минути, 10-12 процедури, на два дни един ден почивка. Радонови минерални бани има в Момин проход, Наречен, Велинград – Чепино, Павел баня, Добринище и др.

СЕРОВОДОРОДНО-СУЛФИДНИ МИНЕРАЛНИ ВОДИ

Тези минерални води водят до увеличаване на кръвообръщението на синовиалната обвивка на ставата, образуването на синовиална течност и подобряват храненето на хрущялната тъкан. Сярната съставка на водата може да премине през кожата и да участва в сулфомукополизахаридния обмен в изграждането на хондроитинсулфат А и С /В. Едрева и Д. Кръстева, 2000/. Под тяхно действие се подобрява метаболизмът на колагенните фибрили и междуклетъчното вещество на съединителната тъкан. При наличие на болков синдром при ванното лечение се използват щадящи дозировки: концентрация Н2S до 50 mg/l, температура 36 37 ° С, 6 – 10 min, през ден, 10 – 12 процедури. При пълна ремисия на заболяването се прилага концентрация на Н2S до 250 – 300 mg/l, температура не по-висока от 37 -38°С , на два дни един ден почивка, 12-14 процедури. С добър резултат широко се използват слабо минерализирани сулфидни бани в Кюстендил и Сапарева баня.

ХЛОРИДНО-НАТРИЕВИ МИНЕРАЛНИ ВОДИ

Те оказват дразнещо, хиперемиращо, подобряващо трофиката на ставата действие. Вани с концентрация 60g/l увеличават макроергичните фосфорни съединения в клетките на интактни животни, което говори за стимулиране синтеза на АТФ /В. Едрева, 2000/. Имат болкоуспокояващо, противовъзпалително, хипосензибилизиращо, повишаващо защитните механизми действие. Ваните се прилагат с температура 36 – 38° С, 10 – 20 минути, на два дни един ден почивка, 12 – 15 процедури.

ЙОДНО-БРОМНИ МИНЕРАЛНИ ВОДИ

При балнеолечението към действието на солените вани се добавя и влиянието на биологично активните съставки J и Br, които се резорбират лесно през кожата и лигавиците и в малки количества могат да окажат ефект върху съдовата система на кожата и ставния апарат. Правят се с температура 37° С , 5 – 15 минути, през ден, за лечебен курс 12 – 15 процедури. Препоръчва се използването на такива минерални води в Шкорпиловци.

КАЛОЛЕЧЕНИЕ

Представлява ефективен терапевтичен метод за лечение на ОА. Оказва изразено хиперемиращо действие в дълбочина на тъканите и с по-голяма продължителност благодарение на голямата топлоемкост и малката топлопроводимост на калта при много добра поносимост. Разчита се на специфичния й ефект и биологично активните й инградиенти. Под действие на лечебната кал или само на нейни водноразтворими компоненти /екстракт/ се увеличават сулфатираните мукополизахариди в ставния хрущял, резорбираната сяра през кожата се свързва с тях /Д. Кръстева, 2000/. При неактивирана артроза са подходящи по-високи температури – 38 – 42° С до 44° С за апликации и 38° С за вани. Препоръчват се и по-ниски температури на калта – 38 – 42° С, а не 44° С с оглед възстановяване на трофичните процеси, свързани с нарушена функция на симпатикусовата нервна система и капилярното кръвообръщение на синовиалната обвивка и костната епифиза. Калелектрофореза при ОА се прилага с двата електрода с температура 38 – 44° С, големина на тока 0,05 – 0,06 mA/см2 , 10 – 20 min, 12 – 15 процедури. С калта или нейни продукти може да се прилагат диадинамофореза, амплипулсфореза, ултрафонофореза. У нас калолечение се прилага в калолечебните курорти Поморие, Балчишка Тузла, Марикостиново, Варна и в някои от балнеолечебните курорти: Кюстендил, Сапарева баня, Бургаски минерални бани, Павел баня и др. Лечебен ефект има и луголечението под фомата на компреси или чрез електрофореза. При провеждане на SPA, топлолечение и калолечение не трябва да се допуска преохлаждане на организма /лоши метеорологични условия, морски къпания/. Горещите кални процедури, парафино-, луголечението и други хипертермални процедури са противопоказани при остеопороза и наличие на псевдокисти.

МОРСКО КЛИМАТОБАЛНЕОЛЕЧЕНИЕ

Климато-морелечебните процедури оказват общо неспецифично въздействие върху организма с повишаване на резистентността на организма, на защитно приспособителните механизми и локално положително въздействие върху ставите. При болните с ОА те трябва да се провеждат през топлите месеци на годината на места, защитени от ветрове. Препоръчват се слънчево-въздушни бани по индивидуални схеми на морския бряг, пясъколечение и процедури с морска вода. Ваните с морска вода са ефективни с температура 37 – 38° С, 5 – 15 min, всеки ден, седмично с един или два дни почивка, 12-14 процедури. Морски къпания могат да се допуснат при пълна ремисия на заболяването, при температура на морската вода над 25° С, за кратко време /3 – 5 min/, задължително съчетани с движение /плуване, игри/. Температурният фактор на морската вода е рисков за преохлаждане на организма. В курортна обстановка за лечение на ОА се прилага още електро-, светлолечение, лазертерапия, SPA и топлолечебни процедури, кинезитерапия и масаж. В заключение бихме могли да обобщим, че ОА е често срещано заболяване с голяма клинична и социално-икономическа значимост. Курортното лечение повлиява благоприятно клиничните прояви на болестта и подобрява функционалния капацитет на болните. То се понася добре от пациентите и е предпочитано профилактично и лечебно средство.

Доц. д-р Румяна Бахчеванджиева, дм

Може би ще искате да узнаете повече и за ...