Захарният диабет представлява група от метаболни състояния, характеризиращи се с хипергликемия, която е в резултат на нарушение в инсулиновата секреция, в инсулиновото действие или и в двете. Като едно от най-значимите социални заболявания през последните десетилетия той прерасна в истинска епидемия. Наблюдава се тенденция за непрекъснато нарастване на болните от захарен диабет тип 2. Експертите прогнозират, че през 2030 г. в света ще има около 366 мил. диабетици.
Честотата на захарния диабет в европейските страни варира между 3-10%, а в България диабетиците са около 4% от населението. За 10 години заболеваемостта от диабет у нас се е увеличила 1.5 пъти и най-много са болните в трудоспособна възраст. Не са пощадени и спортистите. Особено това важи за интелектуалните спортове – шах, бридж, спортен покер, където няма възрастови ограничения и стресът е пожизнен.
У нас още през 1987 г. Министерството на здравеопазването включи захарния диабет в Националната програма за борба със социалнозначимите заболявания, но контролът на болните с диабет не е добър. По данни на НЗОК за 2004 година 72.43% от диабетиците у нас са с лош контрол.
Основната причина за смъртност при захарен диабет са сърдечно-съдовите усложнения, които се явяват по-рано и имат по-бърза прогресия. Водещата причина за тяхното развитие е акцелерираният атеросклеротичен процес, дължащ се основно на дислипидемията, хипертонията и хипергликемията. Рехабилитационната програма включва умерено редуцираща балансирана диета, инсулин или перорални средства, кинезитерапия и курортно лечение.
I.УМЕРЕНО РЕДУЦИРАЩА БАЛАНСИРАНА ДИЕТА
При болни с нормало тегло дневният калораж е 25-30 ккал на кг тегло, като при болни с наднормено тегло – 20 ккал, а при болни с поднормено тегло – 40-50 ккал. Количеството въглехидрати се движи дневно от 120 до 300 г, белтъчини – 100-120 г, мазнини – 50-60 г. Храната се дава на 5-6 приема, включително закуски в 10 и 16.30 ч. Установено е, че без тези допълнителни закуски при слънчеви бани или по време на кинезитерапевтични процедури има опасност от поява на хипогликемични реакции. Ежедневното използване на двигателна активност не позволява да се редуцира калоражът под 1400-1500 ккал при диабетици с наднормено тегло. От хранителните продукти се препоръчват главно зеленчуци, несладки плодове, млечни и местни белтъчини.
II.КИНЕЗИТЕРАПИЯ
Най-често се прилага под формата на разходки, пешеходен туризъм по пресечен планински терен или край морския бряг с продължителност от 3 до 5 часа дневно. Обременяванията са леки до средно тежки (3.5-5 км/ч), с пулс по време на обременяването 90-110 удара в минута (40-80 вата). Най-благоприятен ефект върху гликемията се получава при провеждането на двигателна активност в прохладни термометеорологични условия (1, 3, 4). Могат да се използват и други форми на двигателна активност: плуване, колоездене, ски, гребане, общоразвиващи упражнения, утринна хигиенна гимнастика и други видове спорт без състезателен характер. При провеждане на двигателна активност при диабетично болни е необходимо да се имат предвид следните особености:
1. Практикуват се само леки до среднотежки натоварвания. При по-интензивни натоварвания има опасност от поява на кетоацидоза и увреждане на съдовете. При болни със съдово-дегенеративни усложнения се препоръчва да се направи предварителна преценка за капацитета на сърдечно-съдовата система (велоергометрично тестуване).
2. Видът на двигателната активност, която ще се провежда, е без значение, тъй като усилено метаболизиране на захарта се отбелязва както в работещите, така и в неработещите мускули (3).
3. Утилизацията на глюкозата е най-изразена при двигателна активност, провеждана в прохладни термометеорологични условия. Като правило трябва да се избягва изпълнението на двигателна активност в условията на студов или топлинен стрес.
4. Утилизацията на глюкозата при двигателна активност се извършва без участието на инсулина. Това е особено благоприятно за болните с диабет тип 2 и свръх инсулинов отговор към глюкоза.
5. Утилизацията на глюкозата продължава до края на двигателното обременяване. Ето защо се препоръчват по-леки и средни, но по-продължителни двигателни натоварвания (3-5 часа дневно).
6. Двигателната активност намалява инсулиновите нужди. Създават се възможности за снижение дозите на инсулина и намаляване или премахване на пероралните антидиабетични средства.
7. Системно провежданата двигателна активност намалява хиперхолестеролемията и хипертриглицеридемията. Това е особено благоприятно, като се има предвид, че компенсирането на диабета с лекарствени средства невинаги подобрява дислипидемията.
8. Поради опасност от хипогликемии и по време на двигателното обременяване се налага строго разпределение на хранителните дажби и корекция на дозите на инсулина.
9. Успешно може да се прилага и ерготерапия под формата на градинарство,овощарство, цветарство при подходящи климатични условия
III.КУРОРТОЛЕЧЕНИЕ (КЛИМАТО И БАЛНЕОЛЕЧЕНИЕ)
Ефективността на лечението зависи от състоянието на компенсация на диабета. Показани за курортно лечение са болни с диабет тип 2 в компенсация или лека метаболитна декомпенсация, с ненапреднала диабетна невропатия, макроангиоапатия и дислипопротеинемия. Противопоказани са всички болни с декомпенсиран диабет с тежки съдоводегенеративни усложнения и диабетна ретинопатия от 2 и 3 степен (опасност от настъпване на ретинални кръвоизливи). Абсолютно противопоказани са за болните с диабетна нефропатия.
Най-подходящи места за профилактика и курортно лечение на диабета са Черноморското крайбрежие, среднопланинската зона (1200-1800 м) и преходната зона (800-1200 м (1, 2, 3). В тези райони съществуват най-благоприятни термометеорологични условия: подкомфорт (прохладно), най-голям брой слънчеви дни, даващи възможност за слънчевовъздушни процедури, възможност за провеждане на различни форми на двигателна активност. У нас лечение на диабета се провежда в курортите Банкя, Вършец и Нареченски бани. За правилно осъществяване на курортолечението са необходими следните условия: клинична база, диетична кухня, добър лабораторен контрол, подготвен медицински персонал и съоръжения за провеждане на
климатични процедури и различни форми на двигателна активност.
1. Климатолечение
Най-често се използват всички форми на аеролечение: дневен, нощен, целодневен сън на открито или въздушни бани, изпълнявани при прохладни метеорологични условия (зона за подкомфорт), с продължителност 2 – 3 часа дневно. Това лечение се приема като естествена кислородна терапия и се създават условия за по-благоприятно отдаване на кислорода в тъканите. Могат да се прилагат успешно слънчеви процедури с продължителност 120-150 мин, като се спазва схемата на постепенно излагане със слънце до 7-мия ден. Слънчево-въздушните бани, изпълнявани в зона на подкомфорт, подобряват глюкозното усвояване в тъканите. Единодушно е становището на много изследователи (1, 4) за хипогликемичния ефект на индивидуално дозираната физическа активност при болните с диабет тип 2 в условията на климатичен курорт. Трудно е да се приеме, че 15 – 20-дневно климатолечение може да окаже по-трайно въздействие върху това сериозно обменно разстройство.
Ето защо факторите климат, хранене и двигателна активност трябва да се използват непрекъснато. Те са незаменими физиологични, безвредни и в редица случаи патогенетично обосновани лечебно-профилактични средства.
2. Балнеолечение
Използва се под формата на вани с температура 34-360 С, с продължителност 12-15 мин, през ден, като един курс включва 12-14 процедури. Прилагат се радонови вани с концентрация на радона 1.5-3 kBq/l, въглекисели вани с концентрация на въгледвуокиса до 2 g/l или сулфидни вани при съдържание на сероводорода 50-60 mg/l. Най-полезни за питейно лечение са алкалните хидрокарбонатносулфатни минерални води (Илиянци, Меричлери) и сулфатните минерални води (Шипково). Те подобряват гликосинтезата и алкалните резерви на организма.
Приемат се 3 пъти дневно по 200-300 мл преди ядене в продължение на 20-25 дни.
Калолечение. Може да се прилага само при пациенти с добра компенсация на обменното нарушение при съпътстващи диабета състояния като диабетна невропатия, артрозна болест и диабетна макроангиопатия. Препоръчват се калолечебни процедури под формата на апликации при температура 38-400 С, продължителност 15-20 мин, през ден, 12-14 процедури на курс. В редица случаи при по-високи температури на калта съществува опасност от влошаване, поради което се налага строг контрол на клиничното състояние и на биохимичните показатели. При диабетна невропатия успоредно с радоновите вани могат да се използват общи ултравиолетови облъчвания и електрофореза с нивалин.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Продължителното прилагане на рехабилитационната програма при болни със захарен диабет тип 2 се приема като целесъобразно лечение с физиологичен механизъм на действие. Подобрява се глюкозното усвояване от мускулната тъкан, настъпва липолиза в мастната тъкан, отбременява се бета клетката от функционално изтощение, редуцира се телесната маса при болни със затлъстяване. Подобрява се качеството на живот на болните, постига се значителен ефект срещу основните рискови фактори (инсулинова резистентност, тегло, дислипидемия и др.), стимулират се защитните сили на организма.
Доц. д-р Румяна Бахчеванджиева, д.м.
