АХИЛЕСОВ ТЕНДИНИТ
Ахилесовото сухожилие представлява най-голямото и силно сухожилие в човешкото тяло. Всички негови увреждания – от възпаление до скъсване, се обединяват под общото наименование ахилесов тендинит. Обикновено тендинитът се развива безсимптомно, след резки промени в тренировъчния процес, носене на неподходящи обувки или трениране на неподходящ терен, особено ако съществуват и високорискови фактори като възраст, tibia vara, деформации на петата и предната част на ходилото [1].
Спортистите в недобра спортна форма, със свърхнатоварване по време на тренировка или недостатъчна подготовка най-много рискуват да развият такава травма.
Уврежданията на ахилесовото сухожилие включват:
- локална пареща болка по време или след тренировка/състезание;
- с напредване на болестта болката може да се появи в началото или в края на тренировката/състезанието и дори по време на почивка;
- тендиноза – обикновено това увреждане протича без симптоми и възпаления. Пациентът се оплаква от тежест в задната част на ходилото. При тендинозата се наблюдават жълтеникави задебелени зони в самото сухожилие, което губи нормалния си цвят.
Причините за ахилесовия тендинит са:
- външни – изтощение, повишено физическо натоварване, удължено тренировъчно време, носене на неподходящи обувки, неподходящи терени за тренировка;
- вътрешни – възраст, деформации в петата и предната част на ходилото, хлътнало стъпало, tibia vara, медицински състояния, засягащи тъканта на сухожилието (напр. диабет) или налагащи лечение с кортикостероиди (астма).
УВРЕЖДАНИЯ НА ГЛЕЗЕНА
Фрактура на глезен
Глезенната връзка представлява найчесто уврежданият телесен участък от тялото на професионалния спортист. Около 70% от баскетболистите поне веднъж са навяхвали глезен, като в 80% от тези случаи е настъпило повторно травмиране. Страничните навяхвания на глезена представляват 90% от всички глезенни травми, докато фрактура се наблюдава само в 15% от случаите [4].
Лекарят трябва да снеме подробна анамнеза на пациента, включвайки следните важни въпроси: а) При какви обстоятелства е настъпило увреждането? б) В състояние ли е пациентът да издържи на натоварване след травмата? в) Прекарал ли е в миналото травма на глезена? [2].
Физикалният преглед започва с оглед на глезена за оток или кръвонасядания, след което палпаторно се установява коя е най-болезнената зона. Тъй като отокът представлява временно явление, той не може да се счита за надежден показател за настъпило увреждане на глезена. Все пак трябва да се има предвид, че по-тежките травми са характерни с появата на сериозни отоци.
Навяхване на глезен
Навяхванията представляват 85% от всички травми на глезена. От тях 85% настъпват вследствие странична инверзия [3]. Макар че най-често спортистите се възстановяват бързо, едно неправилно лечение на навяхването може да увеличи опасността то да се повтори и в бъдеще.
Навяхванията вследствие странична инверзия представляват най-често срещаните спортни травми (14-21%), като най-застрашени са баскетболистите и футболистите. Всяка прекарана травма на глезена е вече причина за настъпването на нова.
Обикновено пациентите съобщават, че са получили „завъртане на глезена” след смяна посоката на тялото (напр. при висок скок). Болката може да бъде дифузна, което е показателно за развитието на генерализиран оток в ходилото и глезена. Ако болката е локализирана в средата на глезена, това означава, че навяхването е настъпило именно в този участък. Костта не бива да боли. Необходимо е да се обърне специално внимание на средната част и двете страни на глезена и на средните кости на ходилото. Ако в някой от тези участъци се установи болка, както и костна деформация, трябва да се подозира фрактура. Участъците с оток и кръвонасядания са също болезнени, макар че тези находки не са непременно свързани с тежестта на травмата.
БУРСИТ В КОЛЯНОТО
Обичайните причини за появата на бурсит са травмите и инфекциите. При поредица от травми в коляното може да настъпи възпалителен бурсит, който бива хроничен и остър.
Хроничен бурсит. Той настъпва вследствие многократно коленичене върху твърда повърхност.
Остър бурсит. При пряк удар на коляното кръвта може да изтече в торбичката (bursa), което обикновено причинява остра болка и колянен оток.
ТРАВМА НА КОЛЯННАТА КАПАЧКА (PATELLA) И ДИСЛОКАЦИЯ НА КОЛЯНОТО
Болката в колянната капачка (patella) се среща както при спортистите, така и в останалата част от населението. В средите на спортистите страдат повече мъжете, докато в населението като цяло тази травма се наблюдава почесто при жените [4].
Проблемите при колянната капачка и бедрената кост се диагностицират главно чрез снемане на анамнеза и физикален преглед. Образната диагностика потвърждава диагнозата.
Пателарно-фемуралният синдром се дължи на нарушен биохимичен баланс на кинетичната верига. Всеки човек притежава собствена горна граница на ставно натоварване, която зависи от индивидуалната скелетно-мускулна анатомия. Ако тази граница се прескочи, пациентът рискува да получи както остра (изместване на колянната капачка), така и хронична травма.
Традиционно се използват няколко системи за класификация на пателарнофемуралната дисфункция. През 1972 г. Insall [3] предлага класификационен метод на база увреждане на хрущяла. Трите категории в неговата система са: нормален, увреден и периодично увреден хрущял.
През 1988 г. Merchant създава система от пет категории, включващи: остра травма, дисплазия, идиопатична хондромалация, osteochondritis dissecans и синовиални гънки (plicae) [3].
Понастоящем не разполагаме с единна система за класификация на пателарно-фемуралната дисфункция, но за нуждите на рехабилитационната медицина можем да се позовем в широк смисъл на следните категории: аномалии в меките тъкани; нестабилна колянна капачка поради сублуксация или изместване.
Травмата и изместването на колянната капачка се срещат най-често при професионалните спортисти. Обичайният начален симптом е болката в предната част на коляното. Футболистите, тежкоатлетите, лекоатлетите и стрелците най-често страдат от остри болки. Плуването също представлява риск за поява на болки в коленете. От друга страна спортове като тениса са далеч по-безопасни. Или казано накратко – факторите, причиняващи болки в коленете, включват вид, степен на натоварване и времетраене на спортната дейност. Пателарно-фемуралните проблеми са свързани преди всичко с неправилното времетраене и неподходящия вид на спортната дейност в противовес с генетичните фактори. Когато лекарят поставя диагноза на такива пациенти, той трябва да се съобрази с анатомичните различия. Освен това колянната става може да бъде засегната и от генетични аномалии.
Когато съществува съмнение за травма на колянната капачка, прегледът трябва да започне с оглед на мястото. Обичайните находки включват типично антеверзио на бедрената кост, patella alta, завъртане на голямата пищялна кост, разтягане на връзките и т. н. Следва палпиране на коляното и съседните структури [2].
„СПОРТНО ХОДИЛО”
Диагнозата на такава травма се поставя трудно. Поемайки тежестта на цялото тяло, ходилото се намира в непрекъснат огромен стрес. При много видове спорт ходилата поемат съществени натоварвания, които понякога превишават над 20 пъти собственото тегло на индивида. Лекарите, занимаващи се с тези проблеми, трябва да притежават необходимите познания по анатомия на ходилото.
Макар че увреждания може да настъпят по различни причини, най-честа причина е травмата. Другите етиологии включват: бързо или неподходящо загряване, игра върху твърд терен. Известно е, че 15% от всички спортни травми са свързани с ходилото [2].
Стресови фрактури. Те настъпват спонтанно. За пръв път стресовите фрактури на ходилото са описани през 1855 г. от Breihaupt[4]. 5-10% от всички спортни травми представляват именно такива фрактури.
БОЛЕСТ НА ОСГУД – ШЛАТЕР
Болестта на Осгуд – Шлатер засяга 20% от спортистите в зряла възраст. При 20 до 50% от пациентите болестта се проявява двустранно. Типичен симптом представлява болката в коляното. Пациентите съобщават, че тя настъпва при бягане, скачане, качване и слизане по стълба. Често пъти тази болка затихва в състояние на покой или при промяна на вида спорт и натоварването.
Болестта на Осгуд – Шлатер засяга най-често футболистите, баскетболистите и гимнастиците. Нерядко симптомите са неясни и периодични. Те може да се проявят без травма или друга явна причина [4].
Физикалният преглед разкрива типична болка в голямата пищялна кост. При пряк натиск и скачане тази болка се усилва. Коляното се движи свободно. Ахилесовото сухожилие е твърдо. Липсват аномалии в хълбока и глезена.
Причините за тази болест са неизвестни.
СКЪСВАНЕ НА МЕНИСКУС
Менискусите представляват две парченца от хрущял във формата на буквата „с”, които играят ролята на амортисьори за колянната става. Разоложени са между бедрената и пищялната кост и биват външен (страничен) и вътрешен (среден).
Менискусите може да се увредят и скъсат при движения и силово извъртане на коляното. Понякога скъсването настъпва, когато спортуващият завърти рязко горната част на крака си, докато с ходилото е стъпил здраво на земята. Най-често това се случва при футболистите.
Увреденият или скъсан менискус причинява от лека до много силна болка, в зависимост от степента на скъсването. Обикновено непоносимата болка настъпва, когато фрагмент от скъсания менискус се заклещи между бедрената и пищялната кост. В момента на травмата се появява оток, който може да се развие и часове по-късно вследствие възпаление на ставните тъкани. Коляното блокира или настъпва слабост [1].
Ако скъсването е незначително, тези симптоми може да отшумят с течение на времето, без да се наложи лечение. В други случаи хирургичната намеса е неизбежна.
За да постави диагнозата скъсване или друго увреждане на менискуса, лекарят трябва да снеме пълна анамнеза и да извърши физикален преглед. Често пъти, раздвижвайки коляното в различни посоки, може да се определи степента на увреждането.
Лечението на скъсания менискус зависи от степента и локализацията на скъсването. Ако то е незначително, а симптомите бързо отшумят, всичко, от което пациентът се нуждае, е физиотерапия. Ако скъсването е значително, причинява симптоми или двигателни проблеми в колянната става, единственото лечение е оперативното.
РОЛЯ НА МЕЗОТЕРАПИЯТА В БОРБАТА С БОЛКАТА В КРАКА
Родоначалник на съвременната мезотерапия е френският лекар д-р Мишел Пистор, който я прилага за пръв път през 1952 г. Мезотерапията, наричана още интрадермална терапия, представлява медицинска техника, при която подкожно, в самия участък на болката или в непосредствена близост, се инжектират с много тънка игла „коктейли” от медикаменти, хомеопатични вещества, витамини и др. в много малки дози.
Съвременната мезотерапия се прилага в няколко основни медицински направления: в
- общата медицина;
- за борба с болката;
- в спортната медицина и травматология;
- в естетичната медицина.
Поради своята специфика мезотерапията трябва да се прилага единствено от лекар-мезотерапевт. Тук не става дума само за самото инжектиране, което е лесно, а по-скоро за състоянието на пациента и необходимите познания за заболяването му и анатомията на участъка, който ще се третира. Преди да пристъпи към практическото приложение, лекарят трябва да постави диагнозата максимално точно, като вземе под внимание анамнезата, лекарствените противопоказания и пр.
Понастоящем в Европа и особенно във Франция мезотерапията се използва широко за лечението на различни спортни травми, навяхвания и изкълчвания, както и възпалителни състояния.
Основната причина, поради която професионалните спортисти охотно се подлагат на мезотерапия, е необходимостта от един бърз и продължителен ефект при проблеми, свързани със скелета, мускулите, ставните връзки и т. н. Мезотерапията е предпочитаната терапевтична алтернатива пред локалното лечение с кортикостероиди. Голяма част от спортните травми изискват 2 до 3 процедури.
Основни показания за мезотерапия в спортната медицина
- посттравматични болки в ставите;
- мускулни проблеми;
- възпаления на сухожилията;
- остеохондроза;
- ахилесов тендинит;
- бурсит;
- фрактури.
Видове медикаменти, използвани в мезотерапията
- локален анестетик;
- нестероидни противовъзпалителни препарати;
- миорелаксанти;
- съдоразширяващи медикаменти;
- калцитонин;
- минерални соли, витамини, хомеопатични вещества и др.
ИЗВОДИ
Опитът показва, че мезотерапията е една полезна техника при лечението на различни спортни травми. Теоретично не съществуват странични ефекти, ако са били взети под внимание противопоказанията. Медикаментите се инжектират в малки дози, което допринася за добрата поносимост към терапията.
Д-р Борислав Кирчев
сп. Медицина и спорт, бр 2/2010