Стремително растящите изисквания към максималната спортна и здравна форма на професионално спортуващите и амбициозните любители предоставят трудни предизвикателства и към консултиращите ги специалисти. В усилието да се отсеят и прецизират като механизъм за непосредствена употреба, все по-голям брой методи и средства се конкурират помежду си. Това прави адекватният избор между тях все по-труден, а употребата едновременно на стотици продукти е явно нерационалнa – както от фактическа, така и от организационно-финансова гледна точка.
Изходът явно е в точната експертна преценка, имайки предвид всички основни критерии: обща и целенасочена (по профил) полезност, достъпност и удобство при употреба, минимални противопоказания и максимална съчетаемост с други необходими мерки. Многогодишните ми занимания с различни продукти от растителен произход са ме убедили, че компетентният избор при тях е особено продуктивен, имайки предвид изброените критерии и постигайки чрез тях неподозирано високи и устойчиви спортни резултати при едновременно съхраняване на здравния потенциал и хармоничното човешко развитие на съответните групи и личности.
Можем да проследим 3 основни стадия на работоспособността:
1. Вработване.
2. Устойчиво състояние на висока работоспособност.
3. Спадане на работоспособност- та вследствие на умора.
Растителните продукти могат да спомогнат за „разгрявка”, като по този начин ускоряват вработването. Те могат също така да удължат платото на високата работоспособност, както и да ускорят възстановяването, по правило без нежелателни странични ефекти. Това са все теми от бързо развиващата се наука фитоергономика.
„НИЕ СМЕ ТОВА, КОЕТО ЯДЕМ”
След като медицината на колебливи етапи се оттегли от теорията за първенствуващото значение на пряката енергийност и обема на изяденото, препоръките относно храненето на спортистите претърпя значителни промени. Ударението все повече се поставя върху качеството на храната с оглед приема не само на „голи калории”, а на изграждащи, предпазващи клетките, подобряващи храносмилането и катализиращи обмяната на веществата съставки: аминокиселини, ензими, есенциални мастни киселини, витамини, минерали и антиоксиданти. Все още обаче се подценяват възможностите на хранителните растения в това отношение. Заслужава да споменем, че едни от най-здравите и издръжливи до дълбока старост народи всъщност са били при минимална употреба на храни от животински произход. Поносимостта към последните, разбира се, е индивидуална. Има хора, които с години се чувстват добре предимно на месна храна, но още повече са оне зи, които сериозно при увеличаване дела на растителната подобряват здравето си и се развиват общо по- хармонично (имат и гъвкавост, не единствено сила, както и емоционално равновесие, а не само агресивна интелектуалност). Ще се спра накратко върху особените преимущества на две дузини достъпни растителни храни и подправки:
1. ЛЕНЕНО СЕМЕ. Световната му слава се дължи най-вече на съдържанието на есенциални мастни киселини (ценни за сърдечносъдовата система, червата, кожата и целия организъм), но цялото семе съдържа и ценни аминокиселини, витамини, соли, фибри, антиоксиданти, включително алфа- липоева киселина и др. Може би не най-удобният за прием, но най-цялостният и евтин вариант е директният – след счукване или смилане в кафемелачка, може смесено с мед, каша, супа или друго ястие. 1 супена лъжица на ден е обикновено достатъчна. Външно лапите с ленено семе са изпитано средство срещу гнойници и ставни болки .
2. ТИКВЕНО СЕМЕ. Може да се приема в подобни дози; аминокиселинният му профил никак не е за подценяване, но малцина знаят и за рекордното му съдържание на калий, калций и магнезий [14].
3. СУСАМ. Ползва се като лененото семе или като натурален (непрепечен) сусамов тахан. Под тези форми е истински еликсир за кости, стави и натъртени повърхности (ограничава кървенето), храносмилателни проблеми с повишена киселинност и запек.
4. БАДЕМИ. Освен мастното и белтъчното съдържание, суровите ядки са много богати на витамини от В група, на магнезий и други соли и на противотуморния агент амигдалин. Не превишавайте обаче 1 пълна супена лъжица стрити ядки за едно ядене и избягвайте горчивите екземпляри.
5. КАФЯВ ОРИЗ. Основен източник едновременно на белтъци, въглехидрати и фибри; за разлика от дру- гите житни култури, много по-рядко се наблюдава алергична непоносимост към него.
6. ОВЕСЕНИ ЯДКИ. Петър Димков ги е препоръчвал за засилване на мускулите . Съвременни проучвания потвъждават не само това, но и детоксиниращото им въздействие, при това постигано без дразнене на храносмилателните органи (поради съдържанието на разтворими фибри), както и антидепресивното им влияние.
7. КЪЛНОВЕ. Макар че суровоядците ги признават само в сурово състояние – и те наистина само в това състояние съхраняват своите ензими и вит. С, много други витамини и други тонизиращи съставки се съхраняват и след топлинна обработка. На Изток предимно бобовите кълнове (леща, грах, соя) се варят и задушават, като научната връзка може да се търси в хемаглутинините, които присъстват само в суровите бобови растения и у чувствителни индивиди причиняват проблеми с кръвотворната система и щитовидната жлеза.
8. МАСЛО ОТ РАПИЦА. То вече и у нас се среща все по-масово и на цени, по-ниски от слънчогледовото. Счита се за най-добро за готвене, тъй като за разлика от повечето други растителни масла трудно разлага полезни- те си съставки при температурно въздействие.
9. ЗЕЛЕН ФАСУЛ. Съчетава умерено белтъчно съдържание с всички предимства на зелените зеленчуци! Когато спортистът страда от проблеми с концентрираните белтъчни продукти, този неподозиран резерв от лесно смилаема суровина може да се притече на помощ; може да се консумира в доста големи количества – примерно половин килограм, евентуално в съчетание със зърнени храни .
10. ЧЕРВЕНИ ПИПЕРКИ. Водещи снабдители с витамините А и С, тези наши домашни атрибути са богати и на микроелементи; между тях хромът е от особено значение за въглехидратната обмяна и повишава издръжливостта при натоварване.
11. МОРКОВИ. Съчетават лесно усвоими захари с пектин и други пречистващи фибри и, разбира се, много каротин. Препоръчвам комплексна употреба в сурово състояние или като пресен сок плюс известно количество във варено или задушено състояние.
12. БРОКОЛИ. Ето го и рекордьора сред антиоксидантите! Предпазва всички важни органи и системи от действието на свободните радикали; съдържа и редица важни микроелементи.
13. ЧЕРВЕНО ЦВЕКЛО. Да се предпочита употреба на 50-100 г в сурово състояние и повече – варено или печено. Пречиства черния дроб, подобрява мастната обмяна, съдържа редки ми- нерали като йод, селен, литий, руби- дий и др. [6, 10, 17, 19].
14. КОПРИВА. Следва да се яде направо като храна – по 2-3 супени лъжици суха или тройно количество прясна, към супи или каши. Съдържа много калий, калций, магнезий, желязо и други минерали, но и доста белтъчни вещества; пречиства от обменни отрави и алергени.
15. АРОНИЯ. Най-достъпният ценово източник на флавоноиди и други антиоксиданти с особено ценност за сърдечносъдовата система и очите. Заменя боровинките, гроздовото семе и касиса.
16. КАЙСИИ. Пресни или предварително накиснати въвъ вода сушени плодове са естествен стимулатор на хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос, а оттам – и на общата издръжливост и дълголетие. Рекордното калиево съдържание е с ключово значение при спортното възстановяване и рехабилитацията на сърдечно болните.
17. ЯБЪЛКИ. Стандартен източник на детоксикиращи пектинови субстанции; по-малко е известно, че ябълчната киселина подпомага клетъчното дишане. Каквито и подвизи да извършват дробовете на спортните герои, без пренасянето на кислорода до клетките умората ще настъпва нежелателно бързо.
18. ГРЕЙПФРУТИ. Много полезни за ставите; изгарят излишните килограми; действат и мощно противомикробно. Препоръчва се обаче не повече от 1 среден плод на ден, като могат да се сдъвкват и семената, как- то и вътрешните бели обвивки.
19. ШИПКИ. Витаминно-минерални концентрати, особено е перспективно стритите като брашно люспи да се прибавят към храната на спортистите, както това вече се прави в Германия и други страни.
20. ЧЕСЪН. С индивидуална поносимост и дозировка, този зеленчук не само действа фитонцидно, но и повдига нивото на енергийната обмяна, неутрализира нитратите и други отрови, приемани с храната. При непоносимост да се ползва исиот.
21. МАГДАНОЗ. По около 50 грама пресен магданоз набавя не само доста витамини и минерали, но и част от важната за мускулатурата аминокиселина глутамин [2]. Заедно с някои билкови продукти помага за възстано- вяване на либидото след уморителни тренировки.
22. КОПЪР. Подобрява храносмилането и усвояването на многото понякога въвеждани в организма хранителни съставки.
23. КУРКУМА. С над 20 активни антиоксидантни съставки, пречиства жлъчно-чернодробната система, поддържа гъвкавостта на ставите, притежава мощно противотуморно действие. Достатъчна е половин чаена лъжичка на ден към храната.
24. СМИНДУХ. Действа безвредно анаболно, пречиства от токсини храносмилателните органи и ставите, намалява опасността от прегряване на организма. От тревата следва да се приема (към храната, може и с други смлени като чубрица растения) по 1 чаена лъжичка на ден; препоръчват се и семена, които у нас за съжаление не са толкова популярни, колкото в други страни.
БИЛКИТЕ И ДОБАВКИТЕ
Бързо набъбващият набор от природни продукти в днешно време е в състояние да обърка не само неспециалистите. Все пак под твърде разнообразните фирмени етикети се крият не толкова голям брой основни съставки. Ако се отчете и високата взаимозаменяемост на някои от продуктите, практически оптималният избор придобива съвсем обозрими контури.
За общо енергийно и нервно-мускулно стимулиране по мое мнение не бива да се предпочитат кофеиносъдържащи продукти (вкл. кола и гуарана). Достътъчно добра работа вършат различните форми на женшена, родиолата, жълтия кантарион, розмарина, босилека, върбинката и магарешкия трън. Тъй като някои от тях взаимно се допълват по действие, уместно е да се приемат съчетани продукти, каквито в моята практика са капките „Пресотонин”. Бирената мая, вземана (за разлика от преобладаващите указания) в единична по-висока доза вечер след хранене (4-8 таблетки или 1 чаена лъжичка на прах), по мои наблюдения оптимално способства за възстановителните процеси.
Сърдечно-съдовата система има за свои съюзници такива вековно изпитани билкови средства като цветния прашец, глога, здравеца, маточината, розмарина и гинкото.
От по-съвременните добавки могат да се посочат лецитинът, пикногенолът и екстрактът от гроздови семена.
За стимулация на лимфната система (затрудняваща се при големи натоварвания, както и при затлъстяване, целулит и различни отоци) се препоръчват билки като бреза, кръвен здравец, невен, камшик, липа, резене, очиболец, миризлива върба и др.
За подобряване на храносмилането са важни ензимните и пробиотич- ните продукти, билки като резене, невен, мента, жълт кантарион, слез, жиловлек, бял равнец, глухарче, исиот и мн. др. Повечето от тях подобря- ват и дейността на жлъчния мехур и черния дроб. Без добро усвояване и отделяне на отпадъците личното „домакинство” на спортиста е просто заникъде!
При редица спортове (и за обикновената трудова деятелност) е от голямо значение изрядната активност на сетивата ни. Широкоспектърните тонизиращи билки и добавки действат стимулиращо на всички сетива
– това са например водорасловите продукти, цветният прашец, жълтият кантарион, видовете женшен, гинкото, родиолата и др. Съществуват обаче и любопитни средства, които показват относителна специфичност във въздействието. Например синята жлъчка, алоето и очанката подобряват предимно зрението; пищялката, индришето и смирната – слуха; исиотът (джинджифилът), риганът, майоранът и босилекът – вкуса и обонянието, и т. н..
ЧУДОТО НА ПРИРОДНИТЕ АРОМАТИ
В началото на XX век е изказано предположение, че много от дърветата и тревите отделят особени вещества („атмовитамини”), които се усвояват от белите дробове и служат като катализатори на биохимичните процеси и обмяната на веществата. Към тази група сега се причисляват аеройоните (особено леките отрицателни), озонът и летливите фитоорганични вещества (етеричните масла).
Самите ароматични съставки действат освен пряко върху дихателните пътища и върху цялото тяло след абсорбиране през дробовете, но и по т. нар. асоциативен и рефлекторен механизъм. Първият е основан на запомняните от подсъзнанието взаи мовръзки на миризмите с представите (например детелиновият аромат се свързва с разходките по поляните още в безгрижното детство и това автоматично релаксира, освобождава от грижите), а вторият – на влиянието на върху обонятелните рецепторни клетки в биологично активните точки на носа. Те пък са свързани с обонятелния анализатор, хипоталамуса и лимбичната система. Тези системи регулират честотата на сърдечните съкращения, кръвното налягане, диха- телния ритъм и други базови функции на организма.
Обонятелният рефлекс е строго специфичен за всеки аромат – ето защо синтетичните миризми са по- слабо ефективни в сравнение с природните! Именно инхалаторното приложение (от самите растения или на чисти масла), както и външното (обикновено с разредени в маслен носител 1-5% концентрати) са масово препоръчвани за употреба. Съвременното схващане за вътрешното им използване диктува все по-голяма предпазливост – както поради твърде силното им действие перорално, така и заради трудното на практика гарантиране на най-високата необходима тяхна чистота.
Даже минималната концентрация от етеричномаслени изпарения във въздуха предизвиква съвсем осезателни промени в организма. Сложете например 5-6 капки масло от жасмин или карамфил или пък 10-15 капки масло от розмарин или босилек в изпарител – деятелността на мозъка се усилва не по- зле, отколкото това прави кафето. Маслата, богати на естери (лавандула, бергамот, мускатна салвия, индри- ше, майоран и мн. др.), действат бактерицидно и противогъбично, а също така подобряват подкожното кръвообръщение, а общо приложени като ароматомасаж успокояват нервната система и ускоряват възстановяването на силите.
Маслата от хвойна, бор, лавандула, грейпфрут, исиот, ветивер, розмарин и др. съдействат за усилване на кръвообръщението в скелетната мускулатура, премахват спазмите и действат добре при ставни проблеми (вкл. за възстановяване след отминали травми; през първите 2 дни след тежки инциденти обаче е нужно да се заложи на обездвижването и хладните процедури). Ако 2 до 5 грама от тези масла (поотделно или смесени в индивидуална композиция) се поставят в 100 мл чисто растително масло, получава се великолепно масажно масло, от което следва да се възползват по-често спортните рехабилитатори, но то става и за домашно използване. С малко повече технология се получават и билковоетеричномаслени мехлеми с доказана резултатност (аз прилагам вече 15 години продукта „Ревулзофит”- и не мога да се оплача от неуспехи).
Влиянието на ароматотерапевтичните процедури върху жлезите (с вътрешна секреция, храносмилателните, кожните) също не е за подценяване. Особено активни в това отношение са ароматите на розата, резенето, розмарина, иланга, карамфи- ла, канелата, вратигата, магданоза, пищялката и маточината. С някои от тях (особено под формата на „симфоничен дует” от ароматомасаж и приемане на съответни билкови извлеци) съм успявал да върна потентността, плодовитостта или редовния месечен цикъл на мъже и жени, изпаднали в продължителна криза след прекалено усилени тренировки.
Евкалиптът, кардамонът, анасонът, здравецът, луковите растения, чаеното дърво и иглолистните ви- дове са забележителни естествени антибактериални и противовирусни средства (при това фитонцидите в тях не предизвикват повечето странични явления, нито бързо приспособяване към тях на микроорганизмите). Някои от тях способстват и за по-бързото извеждане на секретите (антитусивен или отхрачващ ефект). Установено е, че хората, често ползващи етерични масла или билки, които ги съдържат, са значително по- устойчиви към сезонни заболявания като хрема, грип и бронхит и по-бързо се излекуват от тях.
Имайки наблюдението, че това невинаги важи за спортистите (напротив, някои от тях са парадоксално предразположени към „простуди”), това познание е в състояние да допринесе за по-малкото отсъствия от важни тренировки и състезания.
За лечение на различни пристрастявания (токсикомании) – разрастващ се проблем, който не подминава и активно спортуващите (какво оста- ва за прекъсналите със заниманията!) – се препоръчва комплексно лекуване чрез ароматотерапия и психотерапия. Двойното въздействие по този механизъм върху нервните центрове при клинични експерименти в Русия се е оказало особено ефективно .
Няколко пъти съм успявал да помогна на спортисти и екскурзианти и чрез наглед страничния проблем за насекомите. При някои хора те са като „преливащи капки”, добавени към другите трудности, така че сумарно да ги откажат от редица полезни и перспективни тренинги през топлите сезони. Използвал съм с успех две групи от етерични масла и маслени извлеци (конкрети). Едните са репелентни, т. е. с директно отпъждащо действие – такива като вратига, канела, карамфил, пелин, евкалипт и др. Това са силно действащи субстанции, които се прилагат в напоен памук около мястото за лягане или седене; ако се нанасят върху кожата, необходимо е разреждане над 1:20. Други средства помагат за ограничаване на отока и субективните оплаквания при вече допуснати насекомни инвазии: роза, лавандула, невен, лайка, чаено дърво и т. н., най-добре в подходящи съчетания с подхранващи растителни масла (както това е например в мехлема „Генерофит”).
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Природните продукти от растителен произход все още са под- ценявани помощници в спортната и битовата медицина – а именно там те могат да се прилагат с приоритет благодарение на по-мекото и щадящо действие, а също така поради тяхното едновременно въздействие върху различни органи и системи. Както е известно, възстановяването на силите след тренировки и състезания е сложен процес, в който участват не само двигателните структури и кръвообръщението, но и всички важни системи като храносмилателна, дихателна, ендокринна, имунна и т. н. Тяхното комплексно /холистично/ интегрално подпомагане – ако целим оптимален ефект, е безусловно трудна задача. Освен природните продукти са необходими и други (предимно физиотерапевтични и психологични) методики и средства. Но именно доброто съчетаване на всички тези регенериращи тялото, силите и бодростта на духа прийоми е залог за максимални успехи и продължително съхранение на здравето, което иначе търпи поражения покрай „рекордьорската треска”. Темата е обширна и многопланова и аз с готовност ще споделя своите знания и опит с всеки, който проявява устойчив интерес към тези актуални въпроси.
Д-р Димитър Пашкулев
списание „Медицина и спорт“, 3/2008
