Д-р Михаил Илиев: Стоичков е здрав, защото не е ял луканка с оцветители!

Снимки с автографи на футболните звезди Христо Стоичков и Димитър Бербатов, на легендите на волейбола Димитър Златанов, Боре Кьосев, Антонина Зетова и на десетки олимпийски шампиони и медалисти красят медицинския център на д-р Михаил Илиев в столицата. В чакалнята спокойно чакат реда си треньори и състезатели, както и хора, които нямат нищо общо със спорта. Те споделят, че търсят д-р Илиев, защото е необикновен специалист – не просто поставя диагноза и предписва лечение, но и повдига духа им. Пациентите излизат от прегледа с настроение – ободрени и уверени, че ще се излекуват. Големият специалист в спортната медицина няма почивен ден. Когато не е в кабинета си, като лекар на “Левски” той е неотлъчно до футболистите. А като левскар по душа той е щастлив да следва любимия си отбор.

Неговият професионализъм е оценен по достойнство и през 17-те години, през които е доктор на националния отбор по футбол. Ето какво успя да разкаже д-р Илиев за читателите на в. “Доктор” за 15 минути, колкото обикновено трае един негов преглед.

– Д-р Илиев, как станахте спортен лекар?
– Първо, спортът винаги е бил част от моя живот. На 16 г. станах кандидат- майстор на спорта по шах, на 20 г. като студент и състезател на “Академик” бях вече майстор на спорта. Моята кариера на специалист започна в родния ми град Плевен – година и половина бях доктор на футболния отбор. По времето на комунизма не разрешаваха да дойда от Плевен в София и да работя като доктор. Моите приятели от шахматен клуб “Славия” ми направиха голямо добро, че ме поканиха да стана главен треньор на техните отбори мъже и жени, в които играеха най-силните шахматисти по това време в България. Станахме шампиони, естествено. Оттам ме взеха във футболния отбор на “Славия”, където работих и се изграждах в професията 10 години. За кратко бях лекар на женския волейболен тим на “Левски”, след това – 6 г. във футболния отбор. Бяха най-силните години на “Левски” – три пъти шампиони и носители на купата. После ме взеха в националния по футбол по времето на треньора Христо Бонев. Имах щастието да отида на световно първенство. После се смениха много треньори. През 2004 г. с Пламен Марков бяхме на европейското в Португалия – последният голям успех на българския футбол. След 17 г. в националния отбор напуснах по собствено желание. На моето място дойде изключително подготвен колега – д-р Бисер Бочев.

– Какво е нивото на тази разновидност на българската медицина?
– Държа да подчертая, че футболната медицина е различна от другата медицина. Претендирам, че лекарите от Медицинската комисия към Българския футболен съюз сме изградили школа, която води началото си още от проф. Шойлев, че сме в челните редици на специалистите у нас. Двама наши доктори спечелиха правото да бъдат допинг ченгета, а един е лектор към УЕФА.
Футболният лекар в един град не лекува само футболния отбор, но и всички спортисти – стари и млади. Претендирам, че школата на Българската спортна медицина е на европейско ниво.

– В чакалнята ви са снимките на най-известните български спортисти. Как подхождате към звездите на спорта, когато дойдат при вас с проблем?
– Големият спортист е много добър човек, много дисциплиниран, изпълнява всичко, което му се казва, не подлага на коментар лечението. Докато

напоследък се навъдиха едни многознайковци

Особено майките на младите спортисти са голяма напаст. Те стават доктори за 5 минути. Чукат в “Гугъл” с ключова дума “коляно” или “глезен” и вече знаят повече от мен. Аз съм бил 10 г. студент, от 35 г. съм доктор и съзнавам колко не знам, че чак ми е неудобно пред себе си. Към всеки пациент имам различен подход. Видяхте, че при мен дойде с много труден и интересен случай – манекенка, дъщеря на голям футболен треньор. Наложи се да я преглеждам един час. За други е достатъчна и минута. Но на всички обръщам внимание.

– Имате ли ваш специален метод на лечение?
– Аз не откривам топлата вода. Травмите по колената, глезените и ръцете, както и на гръбнака, са били същите и преди 1000 години. Само лечението се е развивало. Методиките са били различни. В момента има някои новости, например лечение на хрущялните увредждания чрез стволови клетки. По правило научните открития се прилагат първо в армията по време на война или върху спортисти. Затова нашите колеги са много силни и истински новатори. Днес идваха от две фирми да ми предлагат техните “изключителни” медикаменти. А аз им казвам: “Донесете ми лекарството за външен пас във футбола и ще ви призная”.

– Кой е бил най-интересният случай във вашата кариера в националния отбор?
– Мога да кажа сто случая, но сега се сещам как помогнах за здравето на един наш велик футболист – Ивайло Йорданов. Преди паметната ни победа над отбора на Русия, с която се класирахме за световното първенство във Франция’ 1998. Ивайло беше основен играч. Той обаче направи едно много неспецифично оплакване – слабост в краката. И понеже имам нагласата да не мисля, че зная всичко, го заведох при невролог. Задачата на спортните доктори е да се ориентираме в заболяването и да насочим играча към съответния специалист. Направи ми впечатление неговият проблем. Изпратих го във Военна болница, където

установиха ранен стадий на мултиплена склероза,

която никой не е подозирал. Ивайло Йорданов беше спасен и си продължи кариерата. И сега той е жив и здрав и си работи.

– А Христо Стоичков от какво сте лекували?
– Стоичков не се контузваше. Това е неговото предимство. Футболисти като него, като Емил Костадинов, като Златко Янков са, първо, правилно селекционирани за своя спорт. Те бяха здрави и защото не са яли луканка с подобрители и оцветители и кренвирши без месо. Те са имали и подходящата наследственост.

– А как ще коментирате случая “Стилиян Петров”, който се разболя от левкемия?
– Това, че е спортист, няма никакво значение в случая. Стилиян Петров е абсолютен професионалист, тръгнал от нулата от Монтанско, доказал се като играч и стигнал до капитан на английски клубен отбор. Що се отнася до левкемията – имало е да става. Голямо нещастие за този почтен човек. Дали е било наследствено предразположение, дали е следствие от радиацията, не мога да кажа. Но Стилиян се лекува в суперклиника, специализирана за такива заболявания. Надявам се да е от тези, които ще изтеглят щастливия жребий, да има пълна ремисия, да оздравее. Има хора с неговото заболяване, които живеят с години.

– Побеждавали ли сте на шах световния шампион Веселин Топалов?
– Как да го бия, като той е от друго поколение! На официален мач няма как да се срещнем. Аз съм бил президент на Българската федерация по шахмат и от мен той е получавал само добри съвети.

Топалов е в световния елит на спорт,

който се практикува във всички държави, където конкуренцията е убийствена. Това не е търкаляне на консервни кутии и други измислени спортове. С него съм играл за майтап приятелски кратки партии, така наречения блиц, като основната ми цел е била случайно да го бия в една партия и после да обявя, че съм гениален (смее се).

– Шахматистите контузват ли се?
– Те работят с мозъка си и някои от тях изкукуригват. Правят и физическа подготовка, при която се случва да си счупят крак. С очите си съм виждал травма от удар на шахматист с часовник по главата по време на партия! Но при шахматистите травмите са особени. Неслучайно по времето на комунизма имаше рубрика – Спорт, туризъм, шах във вестник “Народен спорт”. Значи трите неща не съвпадат по нещо.

– Много от пациентите ви са волейболисти. Какви са техните проблеми?
– При тях най-честите травми са на колената и на глезените, на раменете, на тазобедрените стави. Обикновено скачат за блокада на мрежата, приземяват се на чужд крак и ето ти контузия на глезена. Волейболът е много красив и наглед нетравматичен спорт, понеже няма физически контакт с противника. Това не е вярно обаче. Най-краткото определение за спорт е дал покойният професор Ангел Томов, най-големият рентгенолог на своето поколение, голям боксьор и футболист. Той казваше: “Спортът е болка”. Няма спорт без болка. Едно е да си ходиш по улицата и да изпитваш нормални натоварвания на колената, друго е да скачаш по три часа или да тичаш по 10 км.

Мара Калчева, БЛИЦ Здраве

Може би ще искате да узнаете повече и за ...