L-carnitine е широко включван в хранителни добавки поради разнообразната си фармакологична активност и съответното приложение. Структурата му е кватернерно амониево съединение, като само L-изомерът е биологично активен. Биосинтезира се от аминокиселините L-валин и L-метионин в присъствието на витамин C, витамин B6, желязо и ниацин под формата на никотинамид аденин динуклеотид. Открива се във всички тъкани, особено в мускулната. L-carnitine е необходим за транспорта на дълговерижните мастни киселини от цитозола в митохондриите, където те биват разградени чрез бета-окисление в процеса на натрупване на метаболитна енергия. Във връзка с функциите му той играе роля в регулацията на транспорта на дълговерижните мастни киселини през клетъчните мембрани, спомага за бета-окислението на дълговерижните мастни киселини и внасянето на ацилови радикали в митохондриите и изнасянето на ацетилови радикали вън от тях. Ацетатът, който се явява отлично гориво за мускулите, се пренася в митохондриите от изозим на карнитин палмитоил трансферазата, наречен ацетилкарнитин трансфераза (1, 2, 3, 4).
При здрави хора балансът на L-carnitine се поддържа чрез ендогенен биосинтез, абсорбция на приетия L-carnitine с храната, елиминирането и реабсорбцията през бъбреците (4). Нормалната скорост на биосинтеза на L-carnitine при хора варира от 0,16 до 0,48 mg/kg телесна маса на ден (3). Това количество, съчетано с нормалната реабсорбция от 95% през бъбреците (4), е достатъчно за предотвратяване на карнитинов дефицит при здрави хора, включително строги вегетарианци.
Високи концентрации L-carnitine са открити в червеното месо и млечните продукти. Плодовете, зеленчуците, зърнените храни и ядките съдържат значително по-малко количество L-carnitine.
Обикновено с храната се доставят 20–200 милиграма L-carnitine на ден, но при строгите вегетарианци количеството може да достигне по-малко от 1 милиграм на ден. L-carnitine, приет с храната, се резорбира през мембраните на ентероцитите чрез активен и пасивен транспорт. Бионаличността на приетия с храната L-carnitine варира между 54% и 87%. Бионаличността на Lcarnitine, включен в хранителни добавки, е в порядъка на 14%18% от цялата доза (4, 5, 6).
L-carnitine влиза в състава на лекарствени продукти под формата на разтвори за парентерална употреба, таблетки, сиропи и сашета с предназначение за терапия на първичен и вторичен карнитинов дефицит. Първичният системен карнитинов дефицит е рядко автозомно рецесивно заболяване, което води до мускулна слабост, прогресивна кардиомиопатия, хипогликемия и хипоамониемия. Първичният миопатичен карнитинов дефицит засяга скелетната и сърдечната мускулатура и протича по-леко от първичния системен карнитинов дефицит. Вторичният карнитинов дефицит може да се дължи на генетични и на придобити причини и е по-често срещан от първичните форми (1, 3).
Хранителни добавки за редукция на телесната маса и подобряване на спортните постижения, съдържащи Lcarnitine, се предлагат на пазара под формата на прахове, течни напитки, сашета, таблетки, капсули, дъвки и десертни блокчета. Съдържанието на L-carnitine варира в широки гранци, като може да надхвърли 2000 милиграма на дозова форма.
Carnitine се среща под формата на L-, D-carnitine, както и на рацемична смес – D, Lcarnitine. Изборът трябва да се спре върху хранителни добавки, съдържащи L-формата на carnitine. Употребата на хранителни добавки, съдържащи D-carnitine, може да доведе до дефицит на L-carnitine поради конкуриране в процесите на резорбция и транспорт (3).
Прилагането на хранителни добавки, съдържащи D,L-carnitine при пациенти с бъбречни заболявания, се асоциира с прояви на мускулна слабост. При употреба на високи дози L-carnitine могат да се наблюдават гадене, повръщане, крампи, стомашно разтройство, миризма на риба, излъчвана от кожата. Като цяло L-carnitine се понася добре от организма.
РЕЗУЛТАТИ – ДИСКУСИЯ
Интересът към потенциала на суплементацията с Lcarnitine с цел подобряване на спортните постожения е свързан с неговата роля в енергийния метаболизъм, като увеличава усвояването на липидите при запазване на гликогенните запаси в мускулите.
Известен брой проучвания съобщават, че дори еднократна доза L-carnitine, приета 1 час преди натоварване или краткотрайна (2 или 3 седмици) суплементация с 2- 4 грама L-карнитин на ден, се асоциира с увеличаване на максималния кислороден ъптейк и понижение на плазмения лактат (7, 8, 9, 10).
Проучвания показват, че суплементацията с L-carnitine повишава плазмените нива на карнитина, но някои изследвания не доказват ефект върху карнитиновите нива в скелетната мускулатура (11, 12). Двойно-слепи плацебо-контролирани проучвания не доказват подобряне на спортните постижения при прилагане съответно на 2, 3 или 4 грама L-carnitine при здрави доброволци (13, 14, 15).
Нови проучвния показват положителен ефект от суплементация с L-carmitine върху популацията на андрогенните рецептори и хормоналните отговори, както и на цялостното възстановяване след спортни натоварвания (16, 17, 18).
Дневната доза L-carnitine за перорален прием в различните проучвания силно варира, като при повечето е между 1 грам и 7 грама. Въпреки че суплементацията с L-carnitine може да доведе до подобряване на спортните резултати, необходими са повече обемни, продължителни и с подходящи групи проучвания върху ефекта на L-carnitine за редукция на телесната маса.
Навлизането на широк кръг от хранителни добавки, съдържащи L-carnitine, прави по-лесен контрола и самоконтрола на телесната маса при спортистите. Наред с овладяване на техническите елементи, състезателите притежават и индивидуални похвати, които в повечето случаи зависят и от специфичните морфологични особености на спортистите (21).
Непрекъснато променящите се технически правила при различните спортове изисква да се актуализират познанията за телесната структура на състезателите и по-задълбочено разкриване зависимостите между морфологичните особености и функцията на организма.
Многогодишните спортни занимания и видът спорт оформят различия в телесната структура и физическото развитие на занимаващите се, в т. ч. и при волейболистите. Секуларният тренд установява непрекъснато нарастване на тоталните размери при спортистите, особено за някои спортове, в т. ч. и волейбола. K. Norton, T. Olds (2001) определят морфологичните особености като предпоставка за по-дълга и успешна спортна кариера (26). Схващането за универсални играчи не отговаря на съвременните изисквания на конкретния спорт.
Във волейбола изследванията подтвърждават, че спецификата на играта определя и специфична телесна структура (28). Спортните игри и в частност волейболът се характеризират с динамиката на игровите действия. Телесната конституция на волейболистите е различна и съобразена с техните игрови функции.
Независимо от това се наблюдава определено равнище, което отличава волейболистите в морфо-функционалните особености от другите спортове.
В по-нови изследвания се разглежда и съпоставя състоянието на волейболисти, трениращи в условията на висшите училища, с висококласни волейболисти по признаци, характеризиращи най-важните качества и умения (19).
По средни стойности ръст=185,6 cm и тегло=80,02 kg, студентите се доближават почти до средните стойности на професионалните състезатели, т. е. са близки до необходимите за нуждите на практиката (по 24). На базата на снетите ръст и тегло е изведен и т. нар. индекс за телесна маса (BMI), който позволява да се установи степента на охраненост на тялото.
Средната стойност – =20,75 kg/m2, показва нормално тегло при изследваните студенти (по 23). За сравнение, на Световното първенство за мъже в Япония’06 (по данни от www.fivb. ch и www.volleyball.bg) отборите имат следните показатели: България (класирала се на III място) е със средни стойности – Xръст=197,4 cm, Xтегло=88,5 kg и XBMI =20,98 kg/m2; Полша (класирала се на II място) – Xръст=199,5 cm, Xтегло=87,9 kg и XBMI =21,28 kg/m2; Бразилия (световен шампион) – Xръст=194,5 cm, Xтегло=87,3 kg и XBMI =20,82 kg/m2.
Водещите отбори, участници във Волейболната лига на България – 2006/2007 г., са със следните средни стойности по споменатите показатели: ЦСКА – Xръст=196,6 cm, Xтегло=87,6 kg и XBMI =21,01 kg/ m2; Левски Сиконко – Xръст=199,1 cm, Xтегло=91 kg и XBMI =20,87 kg/m2; Марек Юнион Ивкони – Xръст=195,6 cm, Xтегло=90,5 kg и XBMI =20,56 kg/m2; Лукойл – Xръст=197,2 cm, Xтегло=89,1 kg и XBMI =20,89 kg/m2 (19).
Представените средни стойности (фиг. 1) на BMI при гореспоменатите отбори показват, че независимо от различния професионален статус на състезателите те поддър жат телесна маса в норма. Несъществените различия на изчисления BMI и тук потвърждава недостатъчната му информативност при спортистите (22). Необходимо е изследване на компонентите на телесната маса, които са в тясна връзка с физическия работен капацитет и физическата дееспособност (20, 25). W. A. Siders & H. C. Lukaski (1996) установяват, че при волейболисти съществува отрицателна корелация между мастната маса и успешните атаки и блокади в играта (27), което налага поддържане в норма или редукция на телесната маса.
В този смисъл хранителните добавки, съдържащи L-carnitine, може да имат положително влияние и да се налагат в употреба при спортистите, в т. ч. и волейболистите.
ИЗВОДИ
1. Извършената сравнителна характеристика на BMI на състезатели от отбори с различен професионален статус (отбори, заели престижни места в българския и световния волейболен елит и студентски отбори) позволява да заключим, че е направен добър морфологичен подбор.
2. За поддържане на телесната маса в норма, която да отговаря на съвременните тенденции на волейболната игра, е необходимо запознаване с хранителните добавки, съдържащи L-carnitine.
3. Профилът на безопасност и ползите от суплементацията с L-carnitine, съчетани с оценка на индивидуалните нужди на волейболиста, отреждат важно място на хранителните добавки, съдържащи L-carnitine, като средство на избор в комплексната програма при необходимост от редукция на телесната маса с цел подобряване на спортните постижения.
ПРЕПОРЪКИ
- При избора на хранителни добавки за редукция на телесната маса ръководни критерии трябва да бъдат:
гарантирано GMP качество;
ефект, подкрепен от клинични проучвания;
без съставки и замърсявания, включени в актуалния Списък на забранените вещества към Световния антидопингов кодекс на Световната антидопингова агенция (WADA).
доктор Анна Божкова, Георги Драганов